Преди 1942 г. областта Залцгитер е разделена между провинциите Брауншвайг и Прусия. И в двете има различни закони и наредби, които възпрепятстват развитието на Райхсверке. Трябвало е да се намери община, която да действа като "партньор за контакт" и да изпълнява "желанията" на Райхсверке. Така на 1 април 1942 г. със закон на райхсверккомисаря Йордан от около 30 села около металургичния комбинат и мините, малкото градче Бад Залцгитер, казармените лагери и голямото жилищно селище, започнато през 1939 г., и по-малките населени места е основан свободният от окръзи град Ватенщедт-Залцгитер.

Историята на град Залцгитер през XX в. е обобщена в Общинския музей на замъка Залдер на площ от около 500 кв. м в изложбената сграда "Конюшните".

Експозицията започва с края на Ваймарската република и всекидневния живот в селищата от района на Залцгитер. След идването на власт на националсоциалистите и техните усилия за самодостатъчност по отношение на чуждестранните суровини животът в този регион рязко се променя.

За да могат едновременно да добиват руда и да строят стоманодобивния завод, от средата на 30-те години на миналия век в района на Залцгитер пристигат хиляди работници. Поради липсата на достатъчно жилищна площ първоначално се налага те да бъдат настанени в баракови лагери. Историята на тези лагери, в които по-късно е трябвало да живеят военнопленници и затворници от концентрационни лагери, и планирането на града на Херман Гьоринг заемат голяма част от изложбата.

В края на войната градът е изправен пред почти неразрешими проблеми. Стоманодобивните заводи е трябвало да бъдат напълно демонтирани и на чертожната дъска е трябвало да бъде създадена инфраструктура за града. Освен това хиляди бежанци и разселени лица търсеха работа и жилище. Животът през 50-те и 60-те години на ХХ век е в центъра на друг аспект на изложбата.

Изложбата завършва през 1989/1990 г. с възстановяването на германското единство и представянето на побратимените на Залцгитер градове.