Ако майката е омъжена при раждането на детето, съпругът ѝ автоматично става законен баща на детето, освен ако не е налице валидно признаване на друг мъж като биологичен баща. От законното бащинство произтичат редица права и задължения.

Признаването на бащинството е необходимо, ако към момента на раждането на детето не сте женен за майката.

Майката и детето трябва да дадат съгласие за признаването на бащинството, за да влезе то в сила.

Декларацията Ви за признаване на бащинството трябва да бъде нотариално заверена. Това важи и за съгласието на майката и на детето. Съгласието на майката, която има право на попечителство, включва и съгласието на детето, ако то все още не е навършило 14 години.

Удостоверяването е възможно по-специално в следните институции:

• Гражданско състояние
• Служба за закрила на младежта
• Нотариус

Ако на детето (все още) не е определен друг мъж за баща, за валидността на признаването няма значение дали детето е биологично потомство на мъжа, който го признава. Ако не сте биологичният баща на детето, бащинството Ви, установено чрез признаване, може да бъде отменено чрез обжалване.

Ако на детето вече е определен друг мъж за баща, съгласието на този мъж и биологичното бащинство на признаващия мъж са допълнителни условия за валидността на признаването. За вписване на бащинството в регистъра на ражданията в тези случаи пред службата по гражданско състояние трябва да се представи резултатът от генетична експертиза за бащинство.

Родителите могат да потвърдят бащинството на едно дете.
Един мъж може да заяви:
„Аз съм бащата на това дете.“
Специализираният термин е: признаване на бащинство.
За целта мъжът се нуждае от разрешението на майката.

Мъжът може да го направи в службата по гражданско състояние.
Или в Службата за закрила на младежта.
Или при нотариус.

Признаването на бащинството трябва да бъде публично.
Това означава:
Всички хора трябва да могат да го знаят.
И признаването на бащинството трябва да бъде потвърдено от съответната служба.
За това всички заинтересовани лица трябва да дадат съгласието си.

Биологичният баща е мъжът, който се грижи за детето.
Биологичният баща не е задължително да е биологичният баща.
Биологичният баща е заченал детето.

Възможно е даден човек да е недееспособен.
Това означава:
Лицето не може да сключва договори.
В такъв случай лицето се нуждае от законен представител.

Жената автоматично е майка на детето.
Това е записано в закона.
Освен ако не са налице особени обстоятелства.

В някои държави жената трябва да може да заяви:
„Аз съм майката на това дете“.
Специализираният термин е: признаване на майчинството.