Вероятно на това място през 14 век вече е имало параклис, който по-късно е разширен и е превърнат в малка църква. Според един стар църковен доклад, който датира от времето, когато тази църква е била разрушена, тя е била само малка църква, дълга 13 метра и широка 6 метра, с място за около 180 души. Към края на XVIII в. обаче паството вече наброява 500 членове, което означава, че по това време църквата вече е била твърде малка.

Въпреки това едва през 1857 г. старата църква е съборена и на 4 май 1857 г. започва работата по новата сграда. Корпусът е завършен през август 1858 г., а църквата е осветена на 28 август 1859 г. По-голямата част от обзавеждането на църквата е дарено от паството по време на строежа и по-късно отново при 50-годишнината, включително четирите витража, полилея, разпятието, кръщелния купел и олтарната библия. Някои предмети също са взети от предишната църква, като например месинговите свещници на олтара от 1670 г. и един калаен свещник от 1745 г. "Старият потир за причастие" е от 1645 г., а друг потир е от 1801 г. Бронзовата камбана на кулата от 1464 г. трябва да бъде изоставена по време на Първата световна война; като замяна църквата получава две стоманени камбани през 1922 г., които звънят и до днес.

Щетите по покрива и прозорците на църквата от Втората световна война са поправени още през 1948 г. По това време църквата също е разширена, като бившата сакристия е превърната в олтар. По време на преустройството през 1968 г. галериите са премахнати, подът е подновен и са поставени нови пейки. Църквата получава и нов олтар и нов амвон, изработени от елмазен пясъчник. Прозорците в апсидата са заменени с витражи, а на църковния часовник от 1888 г. е поставено електрическо задвижване. Пет години по-късно е подменен и органът.

Текст: Маркус Шулце, Ortsheimatpfleger на Хоенроде