През 50-те години на ХХ век енорията в Зюдщат вече е наброявала 4000 членове. За да се погрижи за тях, енорията "Света Мария Якоби" първоначално създава втори енорийски пост. През март 1961 г. е създадена самостоятелна енория. Бившето спортно игрище на Съюза е закупено като място за построяване на читалище. Основният камък е положен на 6 юни 1965 г., а две години по-късно, на 1 юли 1967 г., църквата и читалището са осветени.

Центърът на читалището е оформен от шестоъгълната църковна сграда, която е заобиколена от едноетажни сгради, в които се помещават енорийското бюро, читалищните стаи и детската градина. На запад от нея, свързана с центъра чрез покрива, се намира 55-метровата триъгълна камбанария, която се вижда отдалеч. Тя се състои от две дълги бетонни плочи и на върха си носи 6-метров кръст от неръждаема стомана. Четирите бронзови камбани висят в камбанарията под центъра на кулата.

Шестоъгълният интериор на църквата е висок 13,5 м и е покрит с панели от неръждаема стомана. Двата входа се намират вляво и вдясно от камбанарията. В преддверието на църквата, между входовете, се намира баптистерият, който е малко по-нисък от останалата част на помещението. Органът, който има 22 спирки, е разположен в галерията горе. Срещу органа и баптистерия се намира олтарната маса. На стената зад нея са поставени пет бронзови релефа на хамбургския скулптор Фриц Флер (1921-1997 г.), изобразяващи Ной под дъгата, сватбата в Кана, Исус, носещ кръста, Исус на масата с учениците си и изливането на Светия дух на Петдесетница. Амвонът е разположен вдясно от олтара и също като олтара и купела за кръщене е изработен от полиран бетон.

Помещението получава светлина чрез три големи триъгълни прозореца, които от своя страна са разделени на цветни триъгълници и са обрамчени от бяла прозоречна лента. Както прозорците, така и кръщелнята са проектирани от графичния художник Клаус Валнер (1926-1979). Триъгълникът, който се среща и в покрива и стените и следователно е основният дизайнерски елемент в интериора на църквата, символизира Божията Троица и по този начин името на църквата.

Текст: Маркус Шулце, Ortsheimatpfleger на Хоенроде