С помощта на федерални и щатски средства до енорията е построена днешната църква "Мартин Лутер". Строежът започва през 1954 г., а църквата е осветена на 21 май 1956 г., втория ден от Петдесетница. Този ден е значим за тази църква, тъй като както строежът на църквата, така и всички обществени сгради (къщата на Мартин Лутер, енорийската зала и детската градина) са започнати на втората Петдесетница.
Предвид подвижните пясъци в строителния терен, сградата е проектирана от архитекта проф. д-р Берндт като лека стоманобетонна конструкция. Църквата има формата на трапец, като западната широка страна е обърната към Берлинерщрасе, а тясната страна с олтара - на изток.
Основната ос вътре в църквата е централната "Христова ос", ориентирана от изток на запад, към която са ориентирани и местата на паството. Разпятието върху олтара символизира миналото с разпъването на Исус, докато витражът зад него се отнася до бъдещото завръщане на Господ. Амвонът, от който се провъзгласява Христовото слово в настоящето, стои пред миналото и бъдещето. Витражът е дело на живописеца и графика Клаус Валнер (1926-1979), а частите от олтара, амвона, купела за кръщене и катедрата - на неговата съпруга, скулпторката Урсула Кернер (1921-1969).
Камбанарията носи четири камбани, три камбани от Bochumer Verein са осветени през 1955 г. по време на строежа на църквата, по-късно е добавена четвърта камбана. Петата камбана в кулата не е използвана.
Заслужава да се спомене и кръщелната купел на църквата. Тя е изкована от картуша на граната от опитен хлебар. Чашата вече е била използвана за кръщенета в първото помещение за срещи на енорията - ресторанта "Krähenkrug". Купата за кръщене се използва и днес и символизира факта, че дори инструментите на войната могат да бъдат използвани добре.
През октомври 1961 г. е основана дъщерна енория - енория "Свети Матей". През 1968 г. тя успява да се премести в собствена църква. Поради прекомерните разходи за ремонт църквата "Свети Матей" трябва да бъде затворена отново през 2007 г. и сега за нея се грижи енория "Апостол" (църквите "Свети Павел" и "Свети Марк").
Текст: Маркус Шулце, Ortsheimatpfleger за Хоенроде