На мястото на днешната църква "Свети Николай" в Гебхардсхаген през 1410 г. вече е построен дървен параклис, също посветен на Свети Николай. Когато този параклис става твърде малък, той е заменен с нова сграда между 1614 и 1619 г. по заповед на херцогиня Анна София от Брунсуик-Волфенбютел. Църквата имала висока и заострена кула, към която прилежали къс кораб и осмоъгълен хор. Кулата, покривът, камбаните и органът на църквата са разрушени при силна буря през 1791 г. Църквата дълго време не може да се използва и щетите са поправени едва през 1810 г. Поради финансови причини кулата на църквата е построена по-малка от преди и е добавен само нисък покрив. Между 1860 и 1862 г. наосът е разширен, а трансептът и новата апсида са добавени.

Трите камбани в църковната кула са по-нови. Двете бронзови камбани, отлети за последен път през 1892 г., са извикани по време на Първата световна война и са заменени едва през 1933 г., докато по-голямата от двете камбани е трябвало да бъде изоставена по време на Втората световна война. Тя е заменена едва през 1961 г., а третата камбана е закупена четири години по-късно. Часовниковият механизъм на часовника на кулата и до днес се задвижва механично и трябва да се навива ръчно всяка седмица.

Олтарът на църквата е семпъл, като на олтарната плоча е изобразено възкресението на Христос. Амвонът е поддържан от осмоъгълна колона с фигури на апостоли в нишите ѝ. Органът е разположен на тясната страна на тристранната галерия и за последен път е подновен през 1864 г. Кръщелната купел, изваяна от пясъчник в ренесансов стил, е изработена около 1650 г. Когато църквата е затворена по време на разширението от 1862 г., тя е продадена на местен търговец, който я използва като купа за цветя в градината си. Едва през 1964 г. купелът е открит и върнат в църквата.

Текст: Маркус Шулце, Ortsheimatpfleger на Хоенроде