През 940 г. граф Иммат основава женски манастир и първата сграда, предшестваща сегашната църква "Свети Абдон и Сенен", също трябва да датира от това време.

През 1153 г. монахините са заменени от мъжкия бенедиктински орден. По това време църквата е била само 2/3 от дългата днес и много по-ниска. От западната страна, където се е намирал главният вход, тя е имала кула и два параклиса.
През 1596 г. пожар поврежда църквата толкова силно, че едва след назначаването на Абдон Кьоних за абат през 1694 г. започва реконструкция и възстановяване.

Църквата, принадлежаща на манастира, е възстановена като барокова църква. Стените на наоса и притворите са издигнати с няколко метра, а църквата получава покрив, украсен със заострени мансарди, и камбанария, проектирана като билна кула. Абдон Кьоних поръчва интериора да бъде богато украсен в бароков стил и поръчва изключително известния орган на Андреас Шваймб в Айнбек.

През 1730 г. абат Бернвард Пеуман поръчва да се построи бароковата фасада и голямото стълбище. Интериорът на църквата е преустроен през 1796 г. от последния абат Годехард Арнолди, за да отрази вкуса на времето. Страничните олтари са новосъздадени, но са стилистично моделирани по примера на главния олтар. Църквата е уникална сакрална сграда в Залцгитер и днес служи като католическа енорийска църква.

Заслужава си да се видят ценният бароков орган, който е един от най-добрите по рода си в Северна Германия, както и разпятието от липово дърво от работилницата на епископ Бернвард, създадено около 1000 г. След кръста от Геро в Кьолн това е най-старото голямо разпятие в Германия.

Всяка пролет в църквата се провежда Органовият фестивал в Рингелхайм с участието на известни изпълнители.