В края на август 1973 г. около десет хиляди „гастарбайтери“ във „Форд“ в Кьолн спонтанно и „диво“ преустановиха работата си, за да протестират срещу уволненията. Те изискваха еднаква заплата за еднаква работа при достойни условия. Стачкуващите окупираха територията на завода. През деня протестираха, а през нощта танцуваха. Това беше танц на гърба на тигъра. Стачката беше прекратена със сила. Харизматичният говорител Баха Таргюн, наричан от мнозина „Кон-Бендит на гастарбайтерите“, обаче се превърна в култова фигура. По-късно обаче той беше подложен на огромен правен натиск заради това.

Въз основа на спомените на бивши активисти Недим Хазар написа мюзикъл за това някога легендарно събитие. Той се възприема като музикален паметник на първото поколение турски мигранти. Защото те не само са допринесли за икономическото чудо. Те са били и част от историята на демокрацията в Германия след войната. „Баха и дивите 70-те“ разказва за мечтата на тези хора за по-добър живот, за носталгията им по напуснатата родина и за борбата им за признание. При това публиката се пренася на пътешествие във времето към едно десетилетие на обществен прелом. Пътешествие между къси панталонки, хипи, „Форд Транзит“, „Блауер Бок“ и Библията на Мао.

Изпълнявани на живо от рок група, струнно трио и турски инструменталисти, песните са вдъхновени от международни мюзикъли от онова време, като „Hair“, „Anatevka“ и рок-операта „Tommy“. Режисьорът Тони Дънъм е англичанин, а Недим Хазар е израснал в Сидни през 70-те години. Заглавната песен „Една марка повече за всички!“ е дело на сина на Хазар, рапърът Еко Фреш. В нея той обобщава нагласата към живота на много гастарбайтери от 70-те години в строфите: „Ти си никой, продължавай, винаги на конвейера, гастарбайтер.“