На 27 септември 2023 г. в Енгелнщедт бяха поставени пет Stolpersteine в памет на семейство Траубе (майката Маргарете, бащата Валтер и децата Герхард, Ингеборг и Юта).

Валтер е роден през 1888 г. като син на Юлиус и Розали Траубе. Родителите му произхождаха от еврейски семейства, но не изповядваха юдаизма, поради което Валтер беше кръстен в евангелическата вяра. През 1918 г. той се ожени за Маргарете Зитте и се премести в ферма в Залцгитер-Енгелнщедт. През следващите години те имаха три деца: синът Герхард и двете дъщери Ингеборг и Юта.

През 1933 г., с идването на власт на националсоциалистите, положението на семейството в Залцгитер се влоши. Те бяха изолирани в селото и в църковната община. През 1938 г. Валтер прехвърли фермата на сина си Герхард, за да избегне принудително отнемане на собствеността. Последваха още години на изолация, тормоз и лишаване от права. В средата на 1943 г. стопанството беше принудително отчуждено. Семейство Траубе се настани в малък апартамент в Халендорф.

Малко след това, през септември 1943 г., Гестапо арестува Валтер Траубе и го отведе в трудово-възпитателния лагер Ватенщедт/Лагер 21 (близо до Халендорф). В края на октомври СС го прехвърли в концентрационния лагер Аушвиц. Там той почина на 6 декември 1943 г.

Синът му Герхард беше арестуван през ноември 1944 г. и откаран в т.нар. лагер за „смесени“ в Унтервайсбах. Там той трябваше да извършва принудителен труд до края на войната. При разформироването на лагера през 1945 г. той успя да избяга заедно с друг затворник. Дъщерите Ингеборг и Юта бяха мобилизирани през февруари 1945 г. за принудителен труд в завода „Грайф-Верке“ в Гослар. Те трябваше да останат в Гослар до края на войната.

След завръщането на Герхард, Ингеборг и Юта семейство Траубе поиска обезщетение за фермата си. След споразумение с „Райхсверке“ на семейството беше предложена старата им ферма в Енгелнщедт или нова в Блекенщедт. Те избраха фермата в Блекенщедт.

Работната група по история на града издаде брошура за историята на семействата Клееблат и Траубе, която може да бъде получена от самата работна група.

От 26 август 2026 г. пред къщата на улица „Ганзеблеек“ № 13 в Салдер четири Stolpersteine напомнят за Юлиус, Елзе, Дорис и Елен Гутхайм.

Семейство Гутхайм е живяло и работило в Салдер до бягството си от нацисткото преследване. От 1923 г. насам Гутхайм, заедно с близкото им семейство Клееблат, са управлявали магазин за текстил на улица „Ганзеблеек“ № 13.

С идването на власт на нацистите през 1933 г. животът на еврейските семейства се промени коренно. Изключването, дискриминацията и икономическите репресии все повече определяха ежедневието им. Мерките за бойкот и липсата на клиенти доведоха до това, че през 1935 г. семейство Гутхайм трябваше да закрие магазина си. Впоследствие той беше продаден на жител на Салдер, лоялен към режима.

Предвид засилващото се преследване семейството напусна Салдер и се премести при роднини в Кирххаймболанден. През 1937 г. Юлиус, Елзе, Дорис и Елен Гутхайм успяха да избягат в Съединените щати. Там те намериха убежище от нацисткото преследване и успяха да си изградят нов живот.

С четирите Stolpersteine историята на семейство Гутхайм остава завинаги видима на мястото, където някога са живели и са имали своя бизнес. Паметните камъни напомнят за четирима души, чийто живот е бил коренно променен от нацисткото преследване.

Полагането на камъните „Stolperstein“ беше организирано от сдружението „Arbeitskreis Stadtgeschichte e.V.“. Общинското предприятие (SRB) се зае с полагането на камъните.

Брошура за живота и съдбата на семейство Гутхайм също е на разположение в офиса на сдружението „Работна група по градска история“ (Arbeitskreis Stadtgeschichte e.V.).