Мостът над река Innerste е трябвало да бъде изграден с две издължени арки, а този над паралелния приток (Mühlengraben) - с една арка. Херцогът поставя условие мостовете да бъдат изградени от камък, за да се "спести много дървен материал", тъй като по това време има недостиг на дървен материал поради голямото количество дървесина, консумирана от солниците в Залцгитер. Въпреки това, когато в края на строителния период се появяват забавяния, планът за строеж е променен и вместо каменни арки са положени дървени дъски.

Съществуват записи за услугите, предоставяни от службите Wohldenberg и Bilderlahe (близо до Seesen). Виршиус, игумен на манастира Рингелхайм, и Тедел фон Валмоден са обещали помощта си с работна ръка и коли. В изграждането на моста участват 12 манастира от околността и 15 града, като Алфелд, Холцминден, Гьотинген и Мюнден. Мостът е завършен в началото на зимата на 1593 г.

По време на Тридесетгодишната война мостът е сериозно повреден от наемниците на Тили през 1625/26 г., а през 1643 г. наводнение разрушава и двата моста. В по-късен доклад до херцог Август от около 1650 г. се посочва следното: Мостовете в Инерсте са паднали (разрушени). Пътят от Гитър до Лутер вече не може да се прокара, защото по него са израснали дървета и храсти.

Едва през 1707/08 г. мостовете са възстановени по стария модел. Разходите за моста над река Инерсте са поети от благородническото семейство Валмоден, а за моста над река Мюленграбен - от благородническото семейство Книстедт. След наводнението през 1754 г. мостът е ремонтиран само временно, както и след наводненията през 1761 и 1764 г., които нанасят сериозни щети.

По време на френския период френският военен път от Касел до Брауншвайг пресича тук река Инерсте. По време на наводнението на 6 април 1808 г. мостът се срутва, когато двата стълба са повредени, а арките са откъснати от стволовете на дърветата, носени от водата.

Ремонтът е бил спешно необходим, тъй като военните колони са били затрупани по пътя от Касел към Брунсуик, а крал Жером е трябвало да посети Брунсуик на 17 май. С помощта на френски пионери местните занаятчии успяват да издигнат навреме дървен авариен мост върху останките на мостовите стълбове, така че връзката да бъде отворена отново през май 1808 г.

От този момент нататък мостът се нарича Френски мост. Това се дължи отчасти на факта, че френските войски участват във възстановяването, и отчасти на факта, че пред моста има френска караулка, построена за защита на моста, от която се събира такса за преминаващите. Този дървен авариен мост е използван и след френския период и е ремонтиран през 1817 г. за 160 талера, както се вижда от инвентарния опис на кантората в Либенбург от 6 октомври 1817 г.

Ключов камък на централната арка с година на построяване 1866
През 1818/19 г. аварийната конструкция отстъпва място на каменен мост, който е построен под ръководството на Кралство Хановер. Към моста е добавена трета арка. Всяка от трите големи клетъчни арки имала светъл размах от 19½ фута и била на 8 фута над основата във върха. Цената е оценена на 3678 райхсталера. Мостът е открит за движение малко преди края на 1819 г.

След гореща буря над северозападната част на Харц на 29 юни 1861 г. водата отново се връща при Franzosenbrücke, предизвиквайки наводнения в околността и правейки пътя към Лутер непроходим. За основна причина се смятат тесните отвори на моста. Поради това е взето решение съществуващият каменен мост да бъде напълно демонтиран, коритото на реката да бъде задълбочено с 5 фута и мостът да бъде изграден наново, като устоите му бъдат повдигнати с 4 фута. Ключовият камък на централната арка, на който е изписана датата 1866 г., напомня за тази реконструкция.

През 1987/88 г. са извършени мащабни ремонтни дейности. Основните мерки включват разширяване на речното корито за осигуряване на основата и стабилизиране на речното корито, обезопасяване на стълбовете под и над водната повърхност, ремонт на използвания материал от пясъчник и възстановяване на пътната настилка. Очакваните разходи възлизат на 162 000 DM.

По време на ремонтните дейности, извършени през 2004 г., повърхностите от пясъчник са ремонтирани, а повредените парапети и техните капаци са подновени.

На южния стълб на моста може да се види знак за ниво, който е разделен на футове и инчове. Измерванията показват, че дължината на стъпалото тук е 29,2 cm. По-специално, разделянето на 10 инча вместо обичайните 12 инча на фут показва, че това вероятно е старо баварско измерване на фут и инч. Възприемането на баварските мерки датира от времето, когато Вителсбахите са били не само управляващи князе на Бавария, но и курфюрсти на Кьолн и следователно владетели на княжеско-епископското графство Хилдесхайм, към което регионът е принадлежал по това време.

През 1964/65 г. окръг Волфенбютел построява два нови моста на около 300 метра южно от Хоенроде при преместването на федералните пътища B6 и B248. Впоследствие бившият B 248 е понижен до окръжен път 32. Старият мост Franzosenbrücke и съседният мост над Mühlengraben все още се използват за местния трафик.